|
|
Поезия |
|
'' АЗ СЪМ ''
Аз съм Вятърът, който духа в косите ти.
Аз съм слънцето, което стопля тялото ти.
Аз съм дъждът, който танцува по лицето ти.
Аз съм ароматът на цветя във въздуха и Аз съм цветята, които излъчват аромат.
Аз съм Въздухът, който разнася аромата.
Аз съм в началото на първата ти мисъл. Аз съм в края на последната.
Аз съм идеята, която те озари в момент на най-върховно прозрение.
Аз съм Великолепното му осъществяване.
Аз съм чувството, което подтикна онази твоя постъпка, която бе изпълнена с най-голяма любов.
Аз съм онова в теб, което копнее да изпитва любовта все отново и отново.
Всичко, каквото е необходимо, за да се „свържеш отново" -
всякакъв ритуал, церемония, демонстрация, медитация, мисъл, песен, дума или действие - направи го.
Направи го в Мое име.
Нийл Доналд Уолш
'' Философия на Любовта ''
Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.
Пърси Шели
'' СВЕТЪТ НА ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА ''
Изчезнало време, безкраен просторът-
така е в света на летящите хора.
Любов, доброта и екстаз без умора
осмислят света на летящите хора.
И нищо не спира душата, ни взора
в свободния свят на летящите хора.
Земята-небе, а въздух- опора
за нас са в света на летящите хора.
Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро
реалния свят на летящите хора?
Мадлен Алгафари
Смееща се песен
Когато лесът развеселен се смее
и ручей с трапчинки усмихнат се лее,
когато ветрецът засмива се с мене
и мило се смеят хълмите зелени,
когато се смее узрялата нива,
когато щуреца на смях го избива
и палави щерки, и млади снахи
звънливо заливат се в "Ха, ха-хи!",
и шарени птички се смеят в гората,
и мами с черешки, с орешки софрата,
ела сред уханните цветни лехи
да пеем блажения хор: "Ха-ха-хи!".
Уйлям Блейк
Пабло Неруда
Умира бавно, този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си!
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното, з
а да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!
Живея с откоси
Целуван съм тук – по челото.
Погалван съм даже с перо.
Избягвам играта на тото –
съдбата ми стана крило.
Не бякам, а търся късмета.
Не крия главата в пръстта.
Не мога да пазя диета,
но пазя си още честта.
Понякога стрелвам в десятката ...
Връхлита ме тиха любов.
Успявам за някоя взятка ...
Откликвам на сутрашния зов.
Не дразня с излишни въпроси.
Не чакам ни милост, ни знак.
Живея набързо – с откоси
и търся оазис в трънак!
Никола Апостолов
СИЛАТА НА ЖЕНАТА
Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее - и нека! - единствено с чар.
Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
Щом появи се, в появата вече е нейната власт.
Фридрих Шилер-1796
Венцеслав Константинов, превод от немски
ГОЛЯМАТА ТИШИНА
От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот си носи
голямата тишина.
И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.
Нашта земя - прашинка, -
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.
Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.
Александър Геров
А К О
Ако умееш ти духа непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини,
ако ти вярваш в себе си когато в тебе се съмняват,
но даваш право на съмнението отстрани!
Ако умееш ти да чакаш търпеливо, без умора
или когато лъган си-сам не служиш си с лъжи,
или пък мразен, сам не мразиш тези хора,
и не умуваш, и надменно ти не се държиш
Ако мечтаеш, без да станат господар над теб мечтите,
Ако ти мислиш - без да станат мислите ти цел!
Ако умееш да се срещнеш и с успеха и с бедите
и със мамещото в тях да си еднакво твърд и смел!
Ако устоиш когато извъртани пред тебе се повтарят
изречени от теб най-искрени слова,
или труда на цял живот видял в праха да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да заложиш на едно завъртане на зар.
И да изгубиш до игла и да започнеш от начало,
без всякакво оплакване и с неугасващ жар!
Ако ти можеш нерви, ум и мисли да насилиш
да ти останат преданни дори след своя край,
и тъй да се държиш дори когато нямаш сили,
а само волята повтаря "Ще държиш до край!"
Ако общуваш ти с тълпи и пак останеш ти достоен,
или дружиш с царе оставайки народен син.
Ако ни приятел, ни враг някога те уязвят
и хората държат на теб...но много, не един!
Ако умееш да изпълниш минутката летяща
с шестдесет секунди изминати из пътя твой.
Земята твоя е и всичко в нея чудно и цъфтящо,
и нещо повече - ти мъж ще бъдеш сине мой!!!
Ръдиард Киплинг
Либето
Ангел не е, но не мрази
и кат ангел е без грях,
няма хубави елмази,
но то грее като тях.
Мома не е, но обича
по-горещо от мома.
Тя се с рози не накича,
но тя роза е сама.
Не ми прави клетви верни,
както навик е по нас,
вместо думи лицемерни
тя цалува ме без глас.
Що ми требува да дира
за песни си критик друг,
кат ги сладки тя намира
и обича техний звук?
Мъки тежки ако патя,
гони ли ме страшен враг,
сявга в нейните обятья
търся милост, верен ляк.
Ако в минути неприятни
скръб духа ми съкруши,
тя със думи благодатни
и с милувки ме теши.
Ако горки сълзи роня
божий гняв да укротя,
вместо пред божа икона
ней молитва си чета.
Бури, мълний върху мене
тряскат ли във нощний час,
то във нейните колене
крия си главата аз.
Иван Вазов
Алфонсина Сторни
Аз съм пленителна, когато обожавам!
Аз мога да сваля с ръка и небесата,
ако с душата си душа на друг улавям...
Не са по-ласкави на пуха мек перцата.
Едва ли, като мен, жена така целува,
на своята мечта отдадена всецяло
и няма никъде - в такова крехко тяло -
сърце, което все за нежности жадува.
Умирам от любов, щом нечии ресници
усетя някой път - като криле на птици -
да пърхат в пръстите ми бели и прозрачни.
Познавам аз слова затрогващи, чудесни...
Умея да мълча, луната щом проблесне -
огромна, алена - иззад скалите мрачни.
За мен
Ще ме видиш в росата на цвете
С уханна свежест да блесна !
Ще загребеш с шепи от морето ,
Ще изпееш несъздадена песен .
Ще ме чуеш с вятъра да ти говоря
Илюзии ще ти нашепвам .
С неземни сили ще се боря ,
Ще заблестя със звезден трепет .
Ще ми говотиш с приказна наслада ,
Ще уловиш луната с ръка .
Ще откъснеш роза вечно млада
С усмивка ще приспиш нощта .
Ще ме потърсиш като оазис в пустиня ,
Ще впиеш пресъхнали устни в мен
И в миг жаждата ти ще загине,
Ще ми подариш един приказен ден .
Себастиян Брант-1494 г.
Блажени, мисля, са страните,
де управляват мъдреците,
където подкуп се не знае
и подмазвачът не играе,
и няма пирове, разврат
сред управляващата знат.
Но зле се пише на страните,
на почит гдето са глупците.
В съвет уж, гледаш, заседават,
а се надпиват и надпяват.
Беднякът честен, мисля аз,
макар неудостоен със власт,
е по-щастлив от крал глупак,
че е безгрижието враг.
(Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев)
Кажете "Добър ден"
Денят за всички нека бъде добър.
С добро той нека ни навести.
Във времето ни с толкова несгоди
за нещо хубаво да извести.
С добро да стопли мъничко душите
на хората с угрижени лица.
На най-нещастните сред тях,горките,
да влее лек във скръбните сърца.
Добър да е за млади и за стари,
със нещичко при всекиго да спре.
От грижи всекиго да разтовари,
за всеки добър път да избере.
Във дните с грижите така нелеки
на всички им е нужна Добрина,
затуй кажете"Добър ден" на всеки,
кажете го с човешка топлина.
Харалан Недев
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
"Размисли"
Мисли и настроения,
мени се всичко - ден за ден,
следва определени желания,
всички сме в плен!
Подвластни на разни величия,
изпълняваме заповеди,
вярно - има различия,
но всичко си е както преди!
И душата свободна иска да е,
да бъде обичана
и част от нечие желание,
дали ще си остане само мечта?
Попита ме
Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.
Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,
че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.
ПЪТУВАНЕТО В СЕБЕ СИ
Извън себе си не чакай да намериш
това, което вътре в тебе не си търсил никога.
Не е по-красиво слънцето на други места,
колкото и далечни да са,
това, което е важно, е светлината, даваща живот на очите ти.
Не изморявай дните си
в обикалянето на страни да търсиш други светове.
Не се бави да започнеш пътуването навътре в себе си,
да не стане така, че скоро да бъде късно:
не си тъй близо до себе си, колкото си мислиш,
нито е толкова времето, с което още разполагаш,
за да се откриеш и да се завоюваш
Анхел Гинда
Обади се, любов! - Любов
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.
Дамян Дамянов
Изгрева на любовта
Слънцето изгрява.
Лъчите му докосват заспалите ни души
събуждайки ги за нов живот.
Защото като сън е живота ни
и като сенки са нашите желания,
и измамна е тяхната същност.
Красива е Любовта и нежни са лъчите й,
защото от светлина е родена
и чистотата е нейната същност.
И като лъчите на слънце се пръска
светлината й създавайки топлина и уют.
Надежда се ражда в сърцата ни
и сладки са нейните плодове.
Синевата на небето се слива
с лъчите на слънцето раждайки Красота.
Красотата и морето се сливат
в очите ти раждайки нежноста.
Нежноста и копнежът в очите ти се сливат
с душата ми раждайки Любовта.
Ако в теб живее Ангел
Представи си,
че в теб живее Ангел.
И че ти от време на време
му позволяваш да погледне през твоите очи.
Колко различен би изглеждал светът!
Когато Ангелът гледа през твоите очи
и в най-сивия ден ще съзреш дъга.
Няма да пропуснеш нито една
благоприятна възможност!
Представи си,
че в теб живее Ангел.
И ти му позволиш да мисли вместо теб.
Тогава ще изчезне безпокойството,
няма да се страхуваш от нищо,
защото си позволил на ангелските мисли
да станат твои мисли.
Представи си,
че усетиш неговата ръка в своята.
Тогава всичко, до което се докоснеш,
ще бъде благословено и ще оздравее в миг.
Представи си,
че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти.
Той ще те отведе далеч от утъпканите пътеки
и ще ти покаже места, които не си подозирал,
че съществуват.
Ако позволиш
на Ангела да те води,
ти ще се изправиш пред неща,
от които винаги си се страхувал,
но Той ще ти ги поднесе като дар,
който си чакал от години.
Представи си,
че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб!
Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия,
а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.
Представи си,
че този Ангел наистина живее в теб.
Колко чудесно е да слушаш
как гласът ти изрича неговите думи
и как всеки, когото срещнеш в живота си,
получава от теб напътствия и изцеление!
Представи си, само си представи,
че вътре в теб живее и диша Ангел!
Ако му позволиш,
той ще се свърже с другите ангели,
които живеят във всяко човешко същество.
И тогава ще видиш, че светът
е пълен със сияещи ангели.
Ако му позволиш...
Тогава ти вече няма да си самотен,
никога повече няма да се чувстваш изгубен
сред човешкото множество.
И никога повече
няма да търсиш отговорите
извън Себе си.
Никога!
Представи си!
О, представи си, само си представи,
че в теб живее Ангел!
Че този Ангел е безсмъртен
и никога няма да те изостави!
Ако си позволиш да повярваш,
най-сетне ще усетиш, че
Ангелът наистина живее в Теб!
Ангелът в Мен
поздравява сияещият Ангел в Теб!
Стефани Уилсън
ПРИКАЗЕН РАЙ
Ще дойдеш ли със мен, кажи?
Ще дойдеш ли?
Тръгни, хвани ръката ми сега,
да ти покажа аз света - мечта.
Да видиш моят свят голям -
свят приказен и ням.
С вълшебство и магия построен,
красив, огромен, съвършен…
Вдигни глава и погледни -
небесна синева просторна
и птици волни и свободни.
Усмивки, грейнали лица -
без сивота и грозота.
Сънувал ли си някога мечти?
Обичал ли си истински, кажи?
Готов ли си да дойдеш с мен,
в един забравен свят във плен?
Тръгни, хвани ръката ми сега
и аз ще те поведа
през планини загадъчни и диви,
през полета дивни и красиви
и морета бурни и пенливи.
Ще седнеш ли до мен на трона
в палата ми огромен?
Царувай с мен
над добротата, красотата, обичта!
В килия ще затворим грозотата,
ще пратим в плен омразата огромна,
ще оковем и злобата греховна!
Тогава целуни ме ти
и грейналото ми лице ще те дари
със щастие неземно.
Какво? Реши ли?
Във приказка ли да живееш искаш
или във страшната магия на скръбта?
АЗ ВЯРВАМ В РАЯТ НА МОЯ ЖИВОТ
Да вървиш по брега на морето,
да тичаш по приказна пътека през гората,
да прекосиш осеяна с цветя поляна…
Да крачиш по улица, оживена от смях, да живееш в свят,
пропит с наслади. Раят е пред теб – тук и сега.
Аз вярвам, че има пълно щастие;
вярвам и в истинската любов.
Вярвам и във вярата – най-чудното свойство на човека.
Вярвам, че раят е тук, на земята.
Но за да живеем в рая,
трябва да осъзнаем, че той съществува.
Красивото чувство, което влюбеният изпитва,
е познато на всеки ; чувство, че летиш,
че светът е прекрасен…
България
О, земьо благодатна,
о, роден край велик,
природата ти златна
ме удивлява всеки миг!
Родино моя,
ти майка си на всички нас!
И за едно те моля:
Не унивай и във труден час!
Защото знай,
че ти не си сама!
Зад теб сме всички ние -
твоите чеда!
Грета Иванова, 11 г. от София
|
0.0991 |