ВМРО Свиленград

 
ВМРО Свиленград

 
Рейтинг: 3.00
(43)
Начало
За Мъжа и Жената
За Любовта
Поезия
Форум
Игри
Видео
Музика
Галерия
Анкети
За контакти



За Мъжа и Жената / Любопитни факти

Вземи в gLOG
01 Август 09, 23:27
Ерогенни зони на жената
Ерогенни, наричаме онези участъци от кожата и лигавиците на тялото, които при раздразване в правилно избран момент довеждат до нарастване половата възбуда. Важно е да се обърне внимание на определението "правилно избран момент", тъй като те не реагират по всяко време и във всички случаи. Местата, в които могат да се намерят ерогенните зони са доста разнообразни - кожа на глава, слепачи, устни, език, лигавица на устната кухина, ушна раковина, мястото зад ухото, възглавничката на ухото, тила, предната повърхност на шията в областта на гръкляна, дланите, меките възглавнички на пръстите, млечните жлези, долната трета на кожата на корема, пъп, областта на гръбнака между лопатките, кръста, седалището, областта около ануса, вътрешната повърхност на бедрата, задната повърхност на бедрата, перинеума, областта на клитора, малките срамни устни, предверието на влагалището, предната стена на влагалището, дори и маточната шийка. При всяка жена обаче, не винаги на всички описани места могат да се открият тези ерогенни зони.

Всяка жена има свои, точно определени зони, които трябва да се търсят в процеса на любовната игра между партньорите. Това ще се улесни, ако жената при мастурбация сама е открила местата на своето блаженсто.

Известният немски дермато-венеролог и един от основоположниците на сексологията Иван Блох (Iwan Bloch, роден на 08.04.1872 г. в Делменхорст, Германия и починал на 19.11.1922г. в Берлин), споменава, че допирането до кожата на любимия човек се равнява на половината от половото сношение. Това съприкосновение давя сладострастни изживявания, които се предават на половите органи, реагиращи по определен начин.

Осезанието при жената може да бъде както леко, така и доста силно, дори интензивно, което е пряко свързано със сексуалността. Много жени при разговор със съответния партньор или партньорка, неволно допират ръцете си до гърдите им, а ако стоят до тях - до краката им. Те се опират в тях, неволно ги хващат под мишница, или допират до тях разни предмети. И всичко това е насочено само към онези партньори, които са се сторили на жената симпатични и е налице феромонна съвместимост, което не се осъзнава, но се случва с нашето тяло.

Съществува също така и еротика на мускулите. Тренирането, масажа на ръцете и краката, широко е прилаган в Индия, Гърция и при римляните още от древността. Целта е била да се предизвика сексуална възбуда и сладострастни усещания. И до днес, източните народи все още осъществяват ритуалните масажи в баните под водна пара, с благовонни масла, изпълнявани от здрави млади мъже или жени, което е прелюдия към сексуалната среща и се отразява благотворно върху възбудата на женското тяло, тъй като е известно, че жената осъществява сексуално сношение и със своята психика.

Постоянното или временно изключване на една или друга ерогенна зона, а също и значителното намаляване на нейната активност се нарича ектопия на ерогенната зона. Тя може да бъде единична или множествена. Особено често, ектопията на ерогенните зони се среща при хистеричните жени, невротичките, жените с мания за намалено телесно тегло.

Преноса на ерогенните зони, т.е. възникването им на необичайно място по повърхността на жената се нарича хетеротопия на ерогенната зона. Така например, внушението в хипнотично състояние, може да повлияе на интензивността на отговор на една или друга ерогенна зона, което обаче е за кратък срок, тъй като не се измества анатомичната й локализация.

Уста
Устата безусловно принадлежи към ерогенните зони. Сексологичните проучвания показват обаче, че едва 20% от жените получават сексуална възбуда при целувка по устата, за разлика от мъжете, при които процента на получилите възбуда се равнява почти на 100. При останалите 80% от жените, целувката е просто приятна прелюдия или занимание. Счита се, че целувката е възникнала в еволюцията като примитивна ласка - например целувка на детето и бозаене от майчината гръд. Съществува обаче и теория на възникване на целувката, която обяснява възникването й с търсене на нови вкусови усещания. Така например, друвните римляни много добре са успявали да определят вкуса на целувката на техните възлюбени.
Понякога ухапванията, които не причиняват болка, също се отнасят към целувката. Жените харесват да бъдат захапвани по врата или по седалището, за разлика от мъжете, които обичат да бъдат хапани по врата, ключицата, областта на гръкляна и висулката на ухото.
Целувката с език също допринася за допир с ерогенните зони и нарастване на възбудата. В съвременните трактати за любовта, целувките с език се делят на три типа:
- френска целувка, при която езикът леко се допира до устните на партньора;
- индийска целувка, при която езикът прониква в устата на партньора и я обхожда;
- немска целувка, при която езикът на единия партньор се допира в езика на другия партньор, т.е. игра на двата езика.
Целувките с език, обаче, са описани още от древността - в индийската "Кама Сутра", в "Наука за любовта" на Овидий Назон, в ТАО-китайският секс и др.

Нос
За носа на човека, винаги са се носели сексуални легенди и предания. От древността до наши дни по различен начин се е търкувала както неговата форма, така и неговата дължина. Така например е известно и до наши дни, че хората с големи носове са изключително страстни и любвеовилни, докато тези с малки носове са бързи в секса, а с чипите носове - егоисти. В по-стари проучвания се е правила връзка и между носните раковини и женските полови органи. Едни от първите съобщения, които доказват, че раздразненията свързани с половата сфера, могат да доведат до заболявания на носната кухина са се появили още през 1885 година. А от край време, се е знаело, че богинята на любовта Венера, белязвала своите непреклонни поклонници по носа като ги дарявала с болестта Сифилис. В източните страни и култури е известна и носовата целувка, при която единият партньор допира носа си първо до носа на партньора, след това до устните и после обхожда тялото със своя нос. Подобна сексуална игра се наблюдава при много партньори и днес, в моментите на ухажване и сексуална игра.
По данни на повечето сексологични проучвания, носа не се разглежда като място на ерогенна зона, а по-скоро като проводник на еротиката и секса, тъй като служи за връзка с т.нар. обонятелен мозък, който има за функция да разбира химичните сигнали на партньорите около нас, т.е. да анализира феромоните на партньорите и да установи дали даден партньор е съвместим с нас или не. Едно от първите проучвания в тази област, е споменато в  научните трудове на известният руски учен - физиолог Иван Петрович Павлов ( роден на 27.09.1849 г., в град Рязан и починал на 27.02.1936 г.), който прави връзка по отношение на сексуалността и обонянието, като споменава че главният възбудител на половия рефлекс има специален мирисен раздразнител.
В трудовете на бащата на медицината - Хипократ, е отбелязано, че всеки мъж и всяка жена имат свой индивидуален мирис, което тогава той не е свързвал със сексуалността, а със заболяванията. Факт е обаче, че той отбелязва, че с възрастта миризмата на човека се променя, като мирисите на тялото се усещат по-силно от мъжете, отколкото от жените.
Някои сексолози считат, че жлезите на влагалището на жената издават специфичен "женски" мирис, който се засилва по време на менструация, което действа крайно възбуждащо на някои партньори.
Често половите партньори на жената помирисват нейните коси, нейните подмишници, помирисват областта на главата зад и около тила, като особено възбуждащ ефект имат прибавените от жената аромати на роза, жасминов мед, резеда, карамфил, теменужка, тропически хелиотроп, момина сълза, мандарина. Същите аромати действат възбуждщо, нанесени и в интимните й области. Самите жени рязко се възбуждат от цветовете на кестена, който наподобява аромата на мъжката сперма.

Мигли
Интересното е, че за разлика от мъжете, при жените миглите също имат еротостимулираща роля. Известни са "целувката на пеперудата", "целувката на ресната", при които има двустранно съприкосновение на миглите. Тази ерогенна зона често се подчертава и несъзнателно от самата жена, която го подчертава с различни козметични средства.

Уши
Ушната раковина и меката ушна висулка от древни времена се считаж за едни от най-ерогенните зони както за мъжа, така и за жената. Жените, които са усетили един път стимулиращият ефект на клипсовите обеци, предпочитат тяхното носене, тъй като чрез натиска се упражнява ефект върху ерогенните точки в тази област. Целувката и смукането на ухото се явява силен ерогенен стимул за жената. Тази зона се използва доста при източните народи, като в Индия съществува т.нар. "Даван-Банджа" или коитус в ушната раковина.

Шия
Тя е една достатъчно добре изразена ерогенна зона, като е дстатъчно да се намерят точните места предизвикващи ерогенен отговор.

Котешка зона
Това е една ерогенна зона, която рядко се ползва от партньорите, тъй като обикновено те не знаят за съществуването й. Тя се намира между лопатките на гърба и гръбначния стълб, а се нарича "Котешка зона", тъй като самците от семество Котки (котки, лъвове, рисове, тиргри, леопарди, гепарди и др.) по време на полов акт захапват със зъби тази зона. Самото поглаждане с длан на това място, предизвиква приятна стимулация на тялото. Зоната е изразена добре при жените, но по-силен ерогенен отговор има при мъжете.

Млечни жлези
Те са известна ерогенна зона, като отговарят на всякакви стимули, както при мъжте, така и при жените. В "Кама Сутра" и в "Анам-Гаранд" са описани полови сношения с гърди - това са вид коитуси, нар. нарвасадата, които се препоръчват например в случаите на девственост. Интересното е, че древните са считали, че този тип сношение се е ползвал за предпазване от забременяване, като принципа бил следния - при първото гръдно сношение мъжа изливал зряла сперма, след което второто сношение можело да се осъществи във вагината, тъй като следвала незряла сперма.
По време на полово сношение триенето на гърдите на жената довежда до набъбване, втвърдяване, излизане на повърхностната венозна мрежа на гърдата и ерекция на мамилата, което допълнително усилва половата възбуда. Самите мамили на гърдата се явяват едни от най-силните ерогенни зони на жената, като тяхното раздразване е достатъчно, за да стигне жената до оргазъм, дори без полово сношение. Жените изпитали т.нар. мамилен оргазъм, споделят че той се достига много по-лесно, за разлика от другите типове оргазми, но по интензивност и удоволствено преживяване не отстъпва на останалите.

Пръсти на крака
Оказва се, че меките възглавнички на жената са изключително ерогенно отговарящи на стимули, особено смукане и захапване. За съжаление обаче, те реагират при не-повече от 35% от жените, при останалите - тяхното галене е просто приятно.

Кръст и седалище
Две интересни и обширни зони, които предизвикват при стимулация положителни емоции в жената. Разликата е, че поглаждането на кръста, неговото леко натискане е еотостимулиращо, докато при седалището е нужна сила, дори причиняване на болка, за да се стимулират ерогенните зони (пляскане, щипане, леко извиване на защипаната кожа, интензивно разтръскване и поклащане на седалището)

Клитор
Тази ерогенна зони е добре известна и едва при 10-15% от жените, там ерогенните стимули са неефективни или се изисква по-продължилтелна стимулация.

Малки срамни устни и влагалищен вход
Те са важна част от половия апарат на жената, тъй като пещеристите тела са разположени и във входа на влагалището в областта на малките срамни устни, което се явява мощна ерогенна зона.
Предната стена на влагалището също е доста чувствителна при голям брой жени.

Маточна шийка
Раздразването на маточната шийка при доста жени се явява важно, поради което се описва в сексологията и т.нар. маточен (цервикален) оргазъм, който изпитват около 30% от жените. В случаите, когато жената не изпитва приятно усещане при съприкосновение на маточната шийка се обяснява с неудобна поза при полов акт, когато пениса по-скоро подпира шийката, отколкото да е в пряко съприкосновение с нея.

Зона на Грьофенберг
Известна е като G-точка или зона (петно) на Грьофенберг. Тя е описана от известния немски лекар Ernst Gräfenberg (роден на 26.09.1881 година в Adelebsen близо до Гьотинген, Германия и починал на 28.10.1957 година в Ню Йорк, САЩ). Ернст Грьофенберг издава през 1950 година феноменален труд с тема "Роля на уретрата в оргазма на жената", в който той описва женската еякулация и някои други особености на женската сексофизиология, като обръща внимание на анатомичната зона, в която уретрата е най-близко разположена до предната влагалищна стена. В негова чест, през 1981 година известните сексолози John D. Perry and Beverly Whipple, наричат тази анатомична зона, точка "G".
Диаметърът на тази зона е около 2-2.5 сm, като тя се разполага на върха на предната влагалищна стена, например на около 3 cm от входа на влагалището под задната пубична кост и предния край на маточната шийка, пряко под пикочния мехур, в частта, в която уретрата е най-лизо до влагалищната стена. Един от методите за доказване разположението на тази точка е при силен натиск в описаната област, първото усещане е за позив за уриниране от страна на жената, след което с нежни поглаждащи движения се осъществява стимулирането й, при което сеусеща набъбване на тази зона. Тази точка е отговорна за вагиналния оргазъм, който може да бъде повторен с помощта на пряка стимулация.
В своя статия, "Българска сексология" писа за ерекцията и еякулацията на жената. Тук ще споменем едно проучване на John D. Perry and Beverly Whipple, според което всяка десета жена изпитваща оргазъм при стимулиране на G-точката, еякулира течност, която се изработва от жлезите на Скене - мукозни жлези, разположени в стената на уретрата, поради което са описани и като парауретрални жлези от известният шотландски гинеколог Александър Скене (Alexander Johnston Chalmers Skene, роден на 17.06.1837 година във   Fyvie - Шотландия и починал на 04.07.1900 година в Catskills - Ню Йорк, САЩ). Трябва да се знае, че течността, която отделят някои жени след оргазъм не е урина (както смятат), а секрет, който по състав наподобява на мъжкия еякулат и той е резултат от сексуална стимулация.

Анална област
Областта на ануса и около него, вкл. перинеум (междинница) се счита за силна ерогенна зона. Тази ерогенна зона е еднакво добре изразена както при мъжете, така и при жените. Съвременната сексология все по-често се спира на определения за ректален и перинеален оргазъм, които са в процес на изучаване и описване.
Тази ерогенна зона е особено ползвана в южните и източните страни, като често бива допълнително стимулирана с пръсти много преди сношение както във вагината, така и в ануса. От древността, на Цикладските острови например се описва мастурбация, при едновременно въвеждане на пръсти в аналния отвор.

Добавъчни ерогенни зони
Много сексолози описват и т.нар. добавъчни ерогенни зони. Към тях се отнасят лакътната, подлакътната област, задколянната ямка, темето, косите. Често хората неволно стимулират тези зони.

Трябва да отбележим, че ласките са психофизиологични прояви на поведението на човека и ерогенната стимулация на тези точки е не само физическо или механично раздразване на анатомични обекти. За жената са важни психологичните, личностните, символичните представи за еротика и секс. Като отражение имат социокултурните, историческите и етнографските фактори, съчетани с личностните ценности и особености на човека.


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

5.3335