|
|
|
| 29 Юли 09, 21:53
|
| Трябва ли да споделяме наистина всичко с половинката си |
|
Всеки от нас мечтае за съвършената двойка, когато мъжът и жената образуват едно цяло. Абсолютната прозрачност в отношенията между двама души обаче, напук на общоприетите схващания, може да доведе до неразбиране и напрежение.
Години наред психолозите изтъкваха, че за да се заздрави една връзка и да продължи по-дълго във времето, двамата трябва да си казват всичко. В днешно време, когато комуникацията е ключовата дума за всяка връзка, същите тези психолози си дават сметка, че мълчанието понякога е по-благотворно. Става ясно, че не винаги цялата истина трябва да се споделя и че сто-процентовото доверяване представлява понякога истинска опасност.
Интимността е чувството, което сплотява двойката. За разлика от съпрузите, за които децата играят важна роля за целостта на семейството, неомъжените двойки имат нужда от интимност, която да ги свързва. Спомените за близост между двама души трябва ревниво да се пазят и те не принадлежат нито на единия, нито на другия, а на двойката като цяло. Не е сигурно, обаче, че споделянето на всичко подсилва тази интимност, дори напротив.
Интимността и споделянето са две различни неща. Колкото по-силно е сливането на една двойка в сексуално отношение, толкова повече интимността им се изразява в признаване на желанията, на нуждите на другия, на кратко, интимността е признаване на личността на човека отсреща.
Всеки от партньорите има правото да запази част от индивидуалността си. Още повече, че така се поддържа пламъкът на желанието. Неизвестността е основната „съставка“ на съблазняването.
Да споделиш моментите на радост,щастие или мъка, да си на разположение, когато човекът до теб има нужда от рамо, на което да поплаче,като едновременно с това запазиш "градината на тайните" си непокътната, това е ключът към истински зряла връзка.
|
|
ВМРО Свиленград 
