|
|
|
| 29 Юли 09, 20:02
|
| РЕВНОСТТА – ЕДНАКВА ПРИ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ? |
|
Всеки се е срещал с това „чудовище” на чувствата поне веднъж в живота. Но защо изпитваме ревност и как да я контролираме
Да имаш своя любим/любима единствено за себе си
КОЙ не е изпитвал това желание? Или не се е чувствал огорчен, когато разбере, че човекът, когото обича, посвещава времето си и своето внимание на някой друг? Това е абсолютно нормално. Но някои от нас умеят да контролират това „чудовище" на чувствата по-добре от другите.
Тези, които се чувстват сигурни и повече одобряват себе си, са склонни да бъдат по-малко ревниви и с по-малко чувство за притежание към своите партньори. Докато онези, които са били изоставяни или са преживели измяна в своя живот, могат да бъдат съкрушени от ревност. Като деца те може да са се чувствали пренебрегнати, ако родителите им са се развели, или пък са имали родители, които не са споделяли емоциите с тях. А може би, когато са пораснали, са били обект на изневяра и в тях е останал страхът, че партньорът им винаги ще ги мами.
Несигурността задвижва това ненаситно чувство
Често жената е убедена, че ако съпругът или партньорът й не мисли за нея във всеки един момент, той не я обича толкова, колкото тя него. Тя се чувства уязвима и се страхува да не бъде наранена или изоставена.
И обратното, някои жени пък се борят с крайно ревнивите си съпрузи. Има мъже, които се опитват да следят и контролират всяко движение на своите жени. Ако мъжът няма доверие на партньорката си и иска непрекъснато да подлага на изпитание нейната любов, той накрая ще я прогони. Тя ще бъде емоционално изтощена. Разбира се, желанието й да се отдалечи от своя съпруг, за да има малко време за себе си, ще го накара още повече да я преследва. Това е порочен кръг. И често е краят на семейството. Жените също могат да проявяват чувство на собственост спрямо своите половинки. Понякога партньорът, който постоянно обвинява другия в измама, действително подтиква нея или него към афера. Защото е убеден, че ако съпругата (съпругът) отива да върши с някого обща работа, то двамата неминуемо ще извършат и прелюбодеяние.
Теории за ревността при мъжете и жените
Има две различни становища за възникването на това чувство и начините, по които двата пола го изпитват. Едното е, че ревността е приспособителен еволюционен механизъм. Привържениците на тази теза са открили, че мъжете са по-ревниви спрямо сексуалната изневяра, докато жените повече се безпокоят от емоционалната. Причината за това, казват изследователите, е, че още от древни времена мъжете имали нужда да знаят, че усилията им да нахранят и защитят своите партньорки ще им осигурят предаването само на собствените им гени, а не и тези на други мъже. Жените пък, от друга страна, имали нужда да поддържат емоционалната любов на мъжете, за да бъдат нахранени, защитени и приютени.
Друга група учени намират, че културата оказва по-силно влияние върху давността, отколкото еволюционната необходимост. Те заключават, че жените и мъжете са най-ревниви по отношение на сексуалната вярност. Смятат, че това чувство е далеч по-силно повлияно от социалния и семеен опит, отколкото от необходимостта за оцеляването на видовете.
Спрете да правите излишни компромиси
АКО партньорът ви е ревнив, не му позволявайте да контролира поведението ви. Кажете му спокойно и добронамерено, че го обичате, но че той има проблем с ревността и вие няма да можете да живеете под ключ.
Отбележете някои основни положения. Всеки се нуждае от приятели и интереси извън връзката си. Обсъждайте това открито и честно с вашия партньор и направете някои компромиси в полза на това да прекарвате малко повече време с него. Не се опитвайте тайно да си осигурите повече възможности за прекарване с приятели. Това може само да предизвика партньора ви да стане още по-подозрителен и ревнив. Колкото по-открити и по-честни сте, толкова по-добре.
|
|
ВМРО Свиленград 
