|
|
|
| 29 Юли 09, 19:51
|
| РИЦАРЯТ В БЛЕСТЯЩИ ДОСПЕХИ |
|
Дълбоко във всеки мъж се крие герой или рицар в блестящи доспехи. Повече от всичко на света той иска да защитава и да служи на жената, която обича. Когато чувства, че му вярват, той а в състояние да прояви благородството си. Става по-грижовен. И обратно, когато чувства недоверие, той губи част от енергията и жизнеността си и след време може да престане да се интересува от жената.
Представете си странстващ из страната рицар в блестящи доспехи, който изведнъж чува отчаян женски плач. Мигновено го обземат благородни чувства. Подкарва коня си в галоп и спира пред нейния замък, където тя е затворена от един змей. Благородният рицар изважда меча си и убива змея. Вратите на замъка се отварят и принцесата го приема с обич.
Семейството на принцесата и жителите на града приветстват и възхваляват рицаря. Поканват го да живее в града и го обявяват за герой. Той и принцесата се влюбват един в друг.
Месец по-късно благородният рицар предприема ново пътешествие. На връщане той чува любимата си да вика за помощ, защото друг змей е нападнал замъка. Но когато изважда меча си, за да го съсече, принцесата извиква от кулата:
- Не използвай меча си, вземи това ласо. С него ще се справиш по-добре.
Хвърля му ласото и му дава напътствия как да го използва. Той колебливо следва съветите й. Увива го около врата на змея и след това дръпва силно. Змеят умира и всички ликуват.
На празничната вечеря рицарят чувства, че в действителност не е направил нищо особено. Тъй като е използвал ласото, а не меча си, той не се чувства достоен за доверието и възхищението на жителите на града. След този случай той е леко потиснат и забравя да лъсне бронята си.
Месец по-късно рицарят предприема ново пътуване. На тръгване принцесата му напомня да се пази и му казва да вземе ласото. На път за вкъщи той вижда друг змей да напада замъка. Този път той се втурва с меча си, но за миг се колебае дали не трябва да използва ласото. В този момент огненото дихание на змея изгаря ръката му. Объркан, той поглежда нагоре и вижда своята принцеса да му маха от прозореца на замъка.
- Използвай отрова - вика тя.- С ласото няма да се справиш.
Тя му хвърля отровата, която той излива в устата на змея и змеят умира. Всички ликуват и празнуват, но рицарят се чувства засрамен.
Месец по-късно той заминава на ново пътешествие. На тръгване принцесата му напомня да внимава и да вземе ласото и отровата. Той се дразни от това, но за всеки случай ги взема със себе си.
Този път по време на пътуването си той чува виковете на друга жена, която е изпаднала в беда. Втурва се да й помогне, потиснатостта му веднага изчезва и той отново се чувства уверен в себе си. Но когато изважда меча си, за да убие змея, изведнъж започва да се колебае. Пита се дали да използва меча, ласото или отровата, Какво би казала принцесата?
За момент е объркан. Но после си спомня как се е чувствал в дните преди да познава принцесата, когато е носел само меча си. В изблик на нова увереност изхвьрля ласото и отровата и напада змея със сигурния си меч. Убива го и жителите на селото ликуват.
Рицарят в блестящи доспехи никога не се връща обратно при своята принцеса. Той остава в селото и заживява щастливо. Накрая се оженва, но само след като се убеждава, че новата му любов няма понятие от ласа и отрови.
Рицарят в блестящи доспехи е силна метафора, която може да ни помогне да си спомним основните потребности на мъжа. Въпреки че мъжът може да оцени вниманието и помощта, ако те са прекалени, ще намалят увереността му и ще го отблъснат.
|
|
ВМРО Свиленград 
